Проф. д-р Стефан Карастоянов
09.01.1944 – 27.07.2020
Животът е само един миг между две вечности. Или казано по иначе нашия живот се дели на два периода – първия прекарваме в бъдещето, а втория в миналото. Какво вземаме от миналото? Дали достатъчно добре познаваме нашите учители? Позволявам си да споделя, че времето, което прекарах като студент и преподавател в Университета за мен беше време, в което винаги съм се чувствал ученик, който живее с уроците на своите учители. В Университета ние успяхме да се докоснем до пространствената вселена на такива блестящи учени като Анастас Иширков, Иван Батаклиев и Димитър Яранов – основатели на българската географска школа. Не мога да кажа точно какво от големите уроци на учителите е останало у нас, не мога да кажа също и колко от това сме пренесли във времето на нашите ученици, не мога да преценя доколко те ще съумеят да го съхранят и обогатят, но в едно съм дълбоко убеден – паметта на учителите ни е нужна повече от всякога. Учителят, казваше някога големия български художник Илия Бешков е като “неизплатена полица”, която трябва през целия ни живот да поддържа и отговорността, и благодарността ни жива. Ако обръщам внимание на професорите Иширков, Батаклиев и Яранов, то е защото моралната отговорност и по-точно отговорността пред уроците на тези достойни българи, живели преди нас трябва да бъдат превърнати в действие и поведение. Задължително трябва да има памет за това, което другите са били, което не са успели да бъдат – памет за строителите на научното здание на България. Кое би ни съхранило със своя собствена територия в глобалния свят на духа? Без съмнение съхранената наша историческа и духовна памет. Географското пространство на България може да се е променяло във времето, но величието на една нация не се измерва с големината на нейната територия, а с духовното пространство. Затова ще повторя – историческата и духовна памет са в основата на националното ни достойнство. Дали обаче националното ни и лично безпаметство не са се превърнали в национална особеност? Мое верую е било и ще бъде, че науката е като Земята – човек може да притежава само малка част от нея.
Проф. д-р Стефан Карастоянов
Основател на катедра Регионална и политическа география
Стефан Димитров – Шерифа
През 2008 г. ни напусна завинаги уважаван колега и скъп приятел –
Стефан Димитров. На университета и университетската география той отдаде по-голямата част от своя съзнателен живот – 34 години!
Стефан Димитров притежаваше големи познания в много области на науката, които беше готов да сподели с всеки свой събеседник. Отличаваше се с дарбата на увлекателен разказвач. Неговият интелект придаваше особен чар на всяка компания, независимо от ранг и възраст. Стефан Димитров беше един от най-добрите познавачи по история и география на населението и селищата в България. Имаше рядко срещани енциклопедични познания за народите и страните в света. Беше истински специалист по картография и топонимика. Забележителните му познания и умения оставиха трайна следа в трудове като „Икономическа и социална география на арабските страни” (1985), „Страните в света” (2001-2008), „Светът – карти, имена, числа. Справочник по страни” (2007). Професионалните му познания и умения придаваха допълнително качество в много учебници, монографии и статии на известни български географи. Университетската общност, многобройните му приятели и всички, които познаваха Стефан Димитров, загубиха един високо ерудиран човек, професионален географ, увлекателен събеседник и всеотдаен приятел.
Нарцис Гъдев
Из творчеството на един забележителен интелект : Паметен сборник
Сборникът е в памет на незабравимия колега гл. ас. д-р Нарцис Тодоров Гъдев по повод петата годишнина от неговата ранна смърт. представени са по-важните му научни трудове в областта на обществената география, както и значими фрагменти от неговия съзнателен живот и духовно творчество.
На десет години реших че ще стана художник
Рисувах, рисувах, рисувах и спрях…
на петнадесет години реших, че ще стана писател
Писах, писах, писах и спрях…
На двадесет години реших, че ще стана певец
Пях, пях, пях и спрях…
На двадесет и пет години реших, че ще стана учен
Откривах, откривах, откривах и спрях…
На същата възраст реших, че ще стана любовник
Любих, любих, любих и спрях…
На тридесет години реших, че няма да стана нищо и ми олекна
Живях, живях, живях и умрях
1997 Нарцис Гъдев